Личното творчество на
Михаил Стефанов
Пет години вече
от както ме прокле
със своето обаяние
душата ми превзе.
Празно от тогава
е в моите гърди,
огромна черна рана
от несбъднати мечти.
Няма го сърцето,
остана то при нея,
в ума ми е лицето
за което аз копнея.
Пет години болка
и липса на любов,
но да я забравя
аз не съм готов...
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|