Стихчета

Прераждане

Мислиш, затънал във чуждите мисли,
проклинаш, прикривайки своята вина.
От себе си толкова ти се боиш ли,
че готов си отново да спреш любовта?

Нападаш, забравил за тежките рани
нанесъл на себе си вече веднъж.
С отровна омраза душата нахрани
а в очите остави единствено дъжд.

Затичваш се бързо, от себе си бягаш,
светлината проклинаш, търсиш гнева.
В черната бездна си тялото мяташ,
но отново пред теб се изправя града.

В чаша отровна, изпита до дъно,
търсиш за себе си към спасението път,
но жив си по-ценен и от златното руно
затова във душата ти клади горят!

Сред огъня буен на вината, когато
и последните спомени до край изгорят,
от пепелищата мрачни на старото лято
чувствата истински ще се преродят.



Създадено: 09.06.10г. Публикувано: 01.09.10г.
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Даниелида
(Изпрати)
...
(2012 02 25)
От любовта ти пих опиянение. Отвара от докосващи слова, отключили в душата ми прозрение, че имам неоткрити сетива. Със тях аз вече мога да усещам дълбоко утаените неща. От погледа ти - тръпката гореща, от шепите ти - мирис на цветя. Вълнение - в косите разпиляни. В трапчинките - загадки, смехове. Отдаденост - от устните изляни в нюанси от червени цветове. Спокойствие - от белите клепачи, - овал за най-красивите очи, които могат радостно да плачат и да мълвят, когато се мълчи. В гърдите ти - пожар от приютеност. В сърцето ти - преливащи води. В самата теб - желана скъпоценност, блестяща в неиздирени следи. От любовта ти пих опиянение и седмо чувство в мене се всели - да те съзра във всяко мигновение, което от душата ти вали...lady_s
Албена Латинова
(Изпрати)
Прераждане
(2011 11 11)
Хъм! Който си умее, си умее! Ти си знаеш Мише!
Намерени резултати: 2