Когато

Когато мрака в душата живее,
когато тъгата сърцето владее.
Когато съзнанието от самота е пропито
и не можеш със никой да говориш открито.

Когато в главата има спомени сиви
и от болка оставаш напълно без сили.
Когато никой към теб не поглежда
и вече загубил си всяка надежда.

Когато самотата е твоето спасение,
но загубил си всяко свое умение.
Когато не стигат изразни средства
и тишината е твоята единствена клетва.

Когато загубиш под краката опора
и паднал долу, попаднеш в затвора
на своята собствена тиха печал...
Когато без смисъл ти си живял...

Когато погубваща е любовта,
която изгаря твойта душата.
Когато пред себе си път не намираш
и ден подир ден по малко умираш.

Когато живота загубил е смисъл
и грозно е туй, което си писал.
Когато спасението е само в смъртта,
но нямаш смелост дори за това...

Тогава остава ти само едно:
да чакаш самотен в своето легло
и своя живот да прекараш в тъга,
дорде най-накрая посети те смъртта.