Стихчета

Огледало

Откривам себе си в огледалото счупено,
образ на милиони парчета разпръснат
и виждам отражение толкова глупаво...
ликът ми е сякаш от всички откъснат.

Във всяко отделно кристално парче
към мене се взира образ измъчен
и няма спокойствие в моето лице...
до края на времето аз съм отлъчен.

Огледалото счупено уж да спася
стъкълцата събирам с голи ръце.
Изкривения образ без смисъл лепя
и няма надежда в моето сърце.

Оставени пръснати всички стъкла
превръщат се сякаш в кристален килим
и аз ще оставя всичко така...
напреде самотни ще продължим.



Създадено: 10 Ное 2011г. Публикувано: 26 Дек 2011г.

Видяно:814
От Блога: "Огледало"

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Огледало
(2011 12 26)
Браво... това стихче е страхотно, искрено и болезнено! Докосна ме, Мише!
Намерени резултати: 1