Край!

Край, макар да не очаквах,
но не е края на света,
до скоро само се оплаквах,
сега напред ще продължа.

Време е да се изправя
пред себе си и пред света,
своите грешките да призная
и последствията да понеса.

Без да чакам и помайвам
след щастието да вървя,
за миналото се покайвам:
на всички всичко ще простя.

Но теб не искам да забравя,
в сърцето вечно ще си ти.
Спомена си ще оставя,
защото още ме боли.

Макар да знам, че във живота,
ти крачиш смело все напред,
отърсила се от хомота,
който прави мен проклет.

Обичам те, за теб мечтая,
сред сивотата цвят си ти.
Виновен съм, не ще забравя,
двама да се разделим.

Но край, напреде продължавам,
изгарящ спомен ставаш ти,
който в мене си остава
дорде сърцето ми тупти.