Личното творчество на
Михаил Стефанов
Запитвали ли сте се защо напоследък много често срещана грешка в почти всички текстове е неправилно поставената или направо липсваща запетайка? В крайна сметка правилата в това отношение не са никак сложни, затова реших да се захвана с проучване на причините, довели до това явление.
Като начало реших да наблюдавам достъпните ми текстове и да следя правилно ли са поставени запетайките. Представете си какво ми беше учудването, когато открих че грешките, свързани с моето изследване са се разпространили не само в съвременните текстове, но и в такива, писани преди повече от 100 години. Ще кажете, че просто преписващия текста е допуснал тези грешки. И аз така реших в началото, но тогава ми попадна книга, издадена преди 40 години. Запетайките в нея изцяло липсваха! Дали това е изолиран случай на печатна грешка? Захванах се да проверя и други стари книги, в процеса на проверка открих че и в старите издания запетайките на са на мястото си или липсват. Възможно ли е до сега никой да не е забелязал? Не бих казал, предвид колко ярко се вижда липсата на този препинателен знак и как настървено се обсъжда в обществото. За радост на моето изследване ми попаднаха две еднакви книги: един автор, едно произведение, едно издателство, една година на издаване. На кратко казано два екземпляра на една книга. Тези две книги, макар да са еднакви, имаха голяма разлика в местата и броя на запетайките. Как е станало това?
Многократно преглеждайки текста запомних едно изречение, както и броя и разположението на запетайките в него. След няколко дена отново реших да прегледам дали не съм объркал при предишното сравняване и О, чудо! В изречението имаше ТРИ запетайки, макар ясно да помнех че са само две. Дали грешно съм запомнил? Записах си броя и местата на новите препинателни знаци и продължих с проучванията си. След два дена се сетих и отново проверих това изречение. Останах втрещен, в него нямаше нито една запетайка! Не можейки да повярвам на видяното реших да направя "контролен брой" изречения, които да наблюдавам. Резултата беше изумителен. Нито едно от тези "контролни" изречения не запази броя и местонахожденията на запетайките за повече от три дни!
Бях тотално объркан и шашнат. Започнах да мисля че или полудявам, или някой си прави груба шега с мен... Явно трябваше да направя така, че ако някой подменя "контролните" листове да мога да го заловя. Реших че една камера за наблюдение ще е достатъчна. При следващата проверка на местата на запетайките отново имаше разлика, затова отидох при компютъра и започнах да преглеждам записа от камерата. От записа ясно се виждаше че никой дори не се е доближавал до стаята, камоли до листовете с текста. Това още повече ме озадачи, докато при преглеждането за пореден път на записа не забелязах нещо странно. В един момент на самите листове сякаш виждах движение. Помислих че ми се е привидяло, затова пуснах отново записа от същото място и отново видях нещо, подобно на малки черни точки да се движат по листовете. Увеличих образа и отново натиснах "Play" Наистина имаше някакво движение по листовете, но колкото и да увеличавам, не можех да разбера какво е това. Реших да сложа камерата така, че само листовете да са в кадър, току виж видя мухи ли са, какво са тези черни точки. След два дни (толкова реших да ми е контролния период) отново проверих листите и за пореден път запетайките бяха на различни места. Седнах на компютъра и започнах да преглеждам записа. В началото не се случваше нищо и аз започнах да се въртя. В следващия момент едно бързо движение на екрана привлече погледа ми. Върнах малко и се загледах внимателно. Изведнъж една от запетайките сама се премести с три думи напред в едно от изреченията. Не можах да повярвам на очите си, макар да пуснах записа над 10 пъти. Виждах едно и също всеки път: запетайката се премести на ново място. Реших да прегледам пак тази част от записа по-късно и продължих да гледам останалата част. След известно време друга запетайка се премести сама на ново място, а трета скочи от листа и изчезна.
В течение на разследването попаднах на името на секретен доклад: Запетайката "бунтар". Започнах да търся сред познатите ми информатори повече за този доклад. Всички ми отговориха, че не са чували за такова нещо, но няколко часа след това един от тях се обади с думите: "Имам нещо за теб". Веднага излязох и се срещнах с него и той ми даде една папка с десетина листа в нея. Каза че само това е успял да намери, но че целия доклад бил над 500 страници. Разбира се уточни че това е съвсем неофициална информация с гриф "строго секретно" и ако ме хванат с нея може да ме съдят. Въпреки риска нямаше как да не взема доклада... любопитството ми вече беше набрало доста мощ.
Все пак благоразумието надделя и не започнах да чета страниците още на улицата. Прибрах се и тогава отворих папката. Ето малка част от текста, който намерих вътре:
След подадения сигнал започва наблюдение на описаното явление. От шест месечното наблюдение става ясно, че зачестилите грешки в употребата на обикновената запетая не се дължат изцяло на незнание или неграмотност. Грешките са причинени от автономно и хаотично придвижване на запетайките от едно място на друго. Тази "миграция" е случайна и неограничена в пространството (една запетайка може да премине от една книга в друга и дори от книга в цифров формат и обратното). Все пак запетайките "бунтари" са ограничени от към шрифт и цвят, тоест "миграцията" се осъществява само от текстове с еднакъв цвят и сходен шрифт.
Причината за това "оживяване" на препинателния знак не е известна. В развитието на този доклад ще разгледаме всички възможни теории относно явлението. До момента не са наблюдавани подобни свойства на другите препинателни знаци или букви.
За жалост заради грифа "Строго секретно" и до този момент не мога да намеря повече за доклада и изобщо за запетайката "бунтар". Все пак имайки сериозни доказателства за самото явление реших да потърся и по-професионално мнение. Започнах да подхвърлям сред академичните среди някой и друг завоалиран въпрос. Лека полека сред множеството специалисти се открои името на академик Христо Илиев. Имаше докторска степен по филология и философия. Свързах се с академик Илиев и на другия ден се видяхме. Започнах буквално от вратата и директно му представих частта от доклада, която имах, записките ми по време на проучването както и видеозаписите от камерата. В началото съвсем естествено академик Илиев ме гледаше доста недоверчиво, но след като прочете доклада и прегледа записите се замисли и ме помоли да му дам няколко дни да се запознае със явлението. Разбрахме се да ми се обади когато е готов.
След три дни получих обаждане с молба да посетя академик Илиев в университета. Посрещна ме доста развълнуван и сподели изумлението си че до сега толкова малко хора са забелязали тази запетайка "бунтар". В процеса на разговор обсъдихме доста теории за съживяването на един препинателен знак. Това което ме изненада в разговора обаче беше, че академик Илиев не смята "миграцията" на "бунтарите" за толкова хаотична. Обясни ми че би могъл чрез компютър да проследи движението поне на част от запетайките, и така да изгради "модел на поведение". Съгласих се и двамата се захванахме с изграждането на подходящата среда. В един лаптоп записахме множество текстове и зададохме на всяка запетайка уникално име, така че да може да бъде проследена навсякъде в този компютър. Оставихме компютъра да записва движението на "бунтарите" една седмица, а в това време с академик Илиев се отправихме към Министерски съвет да търсим информация по официален път. Подадохме запитване като приложихме копие от целия събран материал до сега (професора беше намерил доста допълнителна информация). Получихме входящ номер и зачакахме.
Макар да очаквахме поне седмица да мине преди да получим какъвто и да е отговор, още няколко часа след подаването на информацията ни привикаха отново в Министерски съвет. Там се видяхме с три неизвестни лица, които ни помолиха да разкажем всичко което знаем. Не бяхме се разбирали предварително, но и двамата не споменахме за търсенето на "модела на поведение на бунтарите".
След няколко часа разговори трите личности пред нас ни връчиха по една декларация за подпис. В нея пишеше че всяка информация, предоставена ни в тази сграда е с гриф "Строго секретно" и нямаме право да я разпространяваме под каквато и да е форма. Подписахме декларацията, след което ни заведоха в съседна стая, където на едно бюро стоеше дебела папка. Пред нас беше целия доклад за запетайката "бунтар". Заради декларацията, която подписах не мога да ви кажа какво пише в него, но тъй или иначе основните факти вече ви ги представих.
Излизайки от сградата академик Илиев каза че тези са много назад, щом все още мислят че "миграцията" е хаотична. Докато чакахме изчислението на модела на движение на запетайките се захванахме с други проучвания около това толкова странно явление. Макар да е доста трудно да определим кога се появява за първи път запетайка "бунтар", все пак с много труд съумяхме да стесним периода в три години. Поне по данните, които събрахме, масовото разпространение на "бунта на запетайките" е било някъде в периода 1989-1991. По-точни от това е невъзможно да бъдем, тъй като и запетайките "от миналото" също са "оживели". Дали е имало такива запетайки и преди този период е невъзможно да се каже. Причините за появата също си остават неизвестни за нас до момента.
В търсене на "рождената" дата на "бунтарите" отмина една седмица и академик Илиев и аз отидохме да видим готовия модел на движение. Според програмата от всички запетайки записани в компютъра 68% са напуснали паметта му. От тях 19% са се върнали след време. През изследвания период най-голямо увеличение е имало през четвъртия ден ( с около 2,3 пъти) а най-малко са били запетайките на втория ден (едва 32% от началния брой). Тази статистика показва че има някаква цикличност и някои запетайки се връщат в текста "родител". Като цяло нашия модел се оказа доста малък и неточен поради малкия обем текст за сравняване и невъзможността да поставим тестваните запетайки в изцяло затворена система. Въпреки това от него се видяха ясно няколко тенденции. Първо ясно се вижда, че макар на пръв поглед хаотично, "мигрирането" следва някои правила: Нито една запетайка не се е преместила пред дума започваща със същата буква, като родителската дума (тоест предходната дума, пред която е била запетайката). Също така всички запетайки се местят от правилно място на грешно или обратното (от грешно на правилно). Това показва, че при всяко преместване запетайката променя "стойността" си от грешно на вярно (0 и 1) От тук с академика стигнахме до извода, че постигне ли се проследяване на "бунтарите" в затворена система, то излезлия двоичен код може би ще носи важна информация.
Предвид способността на запетайките да се прехвърлят в различни книги и електронни документи бяхме поставени в задънена улица. Не можехме да намерим начин по който да поставим определено количество текстове под наблюдение, но така че те да са в затворена система, от която запетайките да не могат да излизат. Всички опити с изолационни материали, заглушители на сигнали и каквото и друго да ни хрумнеше неизменно водеха до провал. Хората от министерството, занимаващи се с феномена ни търсеха още няколко пъти за да "Обсъдим теориите си" както се изразиха те. Явно учените там бяха стигнали до задънена улица и се надяваха ние да им дадем нова насока в "разследването". С академик Илиев единодушно решихме че за сега е по-добре да запазим това което знаем за себе си.
Една вечер, докато препрочитах записките си за "запетайката беглец" изведнъж открих решението на проблема със затворената система. Веднага се обадих на академик Илиев и без да му обяснявам какво ми е хрумнало настоях да се видим. А причината да не му кажа беше че от известно време подозирах че телефоните ни се подслушват от министерството. След половин час вече бяхме заедно с академик Илиев и след кратките поздравления аз започнах да насочвам академика към моята идея. Първо го попитах за специфичните условия на движение на запетайките, малко учуден той ми отговори:
- Както и двамата знаем, запетайките в своето придвижване не се ограничават от пространството, нито от типа текст, нито дори от това дали са текста е в писмен или електронен вариант.
- Добре - продължих а го насочвам аз - но все пак няма ли някакво ограничение в движението им?
- В целия процес на наблюдение открихме две ограничения, макар че аз по скоро бих ги нарекъл правила. Едното е че запетайка, която се намира на грешно място може да се премести единствено на правилно място и обратното... тоест при предвижването си всяка запетайка променя своята стойност от грешно към вярно или обратното. Другото правило е че запетайката не може да се премести пред дума, започваща със същата буква, с която започва думата от която е "избягала".
- Има и още едно правило - подхвърлих аз.
- Да не си открил още някоя закономерност?
- Не, това правило си го има от самото начало... не се ли сещаш за какво говоря?
- Не - отвърна академика.
- Ще те насоча - смилих се аз - Това ограничение на движението е нашия начин да "затворим системата"
- Не мога да се сетя за подобно нещо.
- Не се ли сещате как запетайките се придвижват само в текстове със сходен шрифт и цвят?
- Е да, това е така, но подозирам че това е като защита, за да не се забелязва "миграцията".
- Добре, но ако приемем че една запетайка може да се движи, но не може да смени цвета и шрифта си, то ако създадем уникален шрифт, който да не прилича на никой друг и за сигурност го оцветим в изключително рядък цвят то ще имаме една затворена система за наблюдение.
- Теоретично си прав, но създаването на уникален шрифт в днешно време е на практика почти невъзможно. Колкото и да си изобретателен прилики с други шрифтове винаги ще има - опита да ме опровергае академика.
- Всъщност не ни трябва изцяло нов шрифт... трябва ни да модифицираме само визията на самите запетайки, така че те да не пасват никъде другаде, освен в контролните текстове.
- Не ни пречи да опитаме - отвърна сдържано академик Илиев - само че ни трябва някой, който да създаде тази уникална запетайка. Аз не разбирам от създаването на шрифтове, а предполагам и ти.
- Да така е - признах аз - но надали е толкова трудно да се намери човек, който да свърши тази работа. Академик Илиев се съгласи с кимане след което се разбрахме на другия ден сутринта да се видим и да потърсим заедно "нашия човек".
На сутринта на срещата ми с академик Илиев той не беше сам. Набързо ми обясни че още като се прибрал се разровил в контактите си, защото си спомнил за един негов много способен студент от преди 2-3 години, който се занимавал любителски със шрифтове. Представи ми го с името Павел Кирилов и спомена че работел в някаква софтуерна компания и правел кирилизацията на техните продукти. Мъжа който ми представи беше около 28 годишен, слаб и висок, с очила, но не приличаше на типичен компютърен специалист. Усмихваше се и имаше леко веселяшко излъчване на човек, готов да се засмее на всичко. Поздравихме се и попитах академика дали е запознал Павел със нашето изследване. Отвърна ми че е решил да не го прави без мое съгласие. Кимнах одобрително, след което седнахме в близкото кафене, за да разкажем на новия член на екипа ни с какво точно се занимаваме. Докато вървеше разказа Павел първо гледа доста недоверчиво, след което лека полека започна да слуша много внимателно и от време на време да задава някой уточняващ въпрос. На края на нашия разказ той се облегна с усмивка на лицето, погледна и двама ни след което се обърна към академик Илиев с думите:
- Онези 5тици които ми пишехте заради лоша пунктуация е време да ги поправите - и се засмя весело. Двамата с академика също се засмяхме след което го запознахме с идеята ни как да "затворим" запетайките.
- Няма никакъв проблем да направя шрифт, в който запетайката да е уникална на вид - каза той - но дали този знак, който направя ще "знае" че е запетайка? - погледнахме го неразбиращо и той обясни - Вижте по принцип шрифта е набор от знаци, които когато човек погледне възприема по даден начин. Тоест са носители на визуална информация. Ако направя знак, който да се слага за запетайка и някой погледне текста, то той няма да получи "визуалната информация" за запетайка и съответно няма да я възприеме така. В шрифтовете препинателните знаци си имат определена форма и не можем да бягаме много от нея, защото символите ще станат непознаваеми.
- Искаш да кажеш - обобщи академик Илиев - че едни символ, за да бъде запетайка, той трябва да прилича на такава.
- Точно - ухили се Павел - малко като теорията която се споменава в книгите на Тери Пратчет че формата определя съзнанието... е в шрифта това важи на 100%: формата определя значението.
- Добре - намесих се аз - не може ли все пак да се направи символ, който да е разпознаваем като запетайка, но все пак да е невъзможно да бъде наместен в друг шрифт?
- Чак невъзможно не мисля че ще може, но с известна доза експерименти може и да успеем да направим символ, при който "загубите" да се сведат до под 3-4 процента.
- За начало това би било достатъчно според мен. Ами да се захващаме за работа тогава - подканих ги аз. Павел сякаш само това и чакаше, извади един лаптоп и започна да рисува нещо на екрана. След малко обърна екрана към нас със доволна усмивка. А там доста голяма стоеше една запетайка, макар че надали някога съм виждал толкова красив пунктуационен знак.
Павел все пак ни предупреди че само с промяна на запетайката няма да стане... или поне няма да е толкова ефективно. Идеята му беше да създаде такъв шрифт, че запетайката на практика да се слива с другите букви и знаци. Така би успял да ограничи максимално нейното движение извън контролните текстове. След всички обяснения и няколко шеги пуснати от Павел на раздяла той ни каза че заради работата си създаването на този нов шрифт ще му отнеме около седмица. След няма и три дни обаче академик Илиев ми се обади и каза че Павел искал да се видим днес в обедната му почивка. Срещнах се с академика пред университета и двамата се отправихме към една от многото бизнес сгради в града. Когато стигнахме се обадихме на Павел и той ни помоли да го изчакаме в едно кафе на партерния етаж. Седнахме и докато чакахме появата на младия мъж се чудихме защо толкова много иска да се видим.
Когато дойде беше по-ухилен от всякога. Седна, поръча си едно кафе и постави една флашка на масата с думите:
- Готово! - и се отново се ухили до уши
- Кое е готово - попита академика.
- Шрифта на запетайката - отвърна Павел и посочи флашката - пускате ексето, инсталираш и готово.
- Нали каза че ти трябва седмица? - попитах леко учуден аз.
- Е да, но това е твърде любопитно явление и вчера през нощта седнах и направих шрифта... просто нямам търпение да разбера резултатите. - Честно казано и аз нямах търпение, затова взех флашката, благодарих на Павел и с професора се отправихме към кабинета му за да започнем въвеждането на текстовете с новия шрифт.
Тъй като искахме да имаме достатъчно голяма контролна група от текстове, а въвеждахме само на един компютър работата вървеше бавно. Вечерта към нас се присъедини и Павел, който ни помогна като направи бърза мрежа между трите компютъра и така можехме да въвеждаме и тримата. Все пак това ни отне още два дена. Когато преценихме че имаме достатъчно текстове (повече от 2 терабайта) се оказа че дори трите компютъра не са достатъчно мощни за да следят всички запетайки. Тогава отново на помощ се притече Павел и ни покани в тях. Като пристигнахме, нарамили трите компютъра със информация и влязохме в дома му, се оказа че поканата е била доста целенасочена. В апартамента на Павел имаше цяла стая със сървъри. Набързо ни обясни че преди време тук съхранявал данните за някакъв торент тракер, но след като изнесли информацията зад граница тези компютри останали празни.
Отне ни известно време да пуснем всички сървъри и Павел да настрои системата. След като пуснахме програмата, която следи движението на всяка една запетайка ни оставаше само да чакаме. Решихме че тъй като това е тест 24 часа ще са предостатъчни за да видим до колко нашата система е "затворена". След като изтекоха тези часове и погледнахме резултата се оказа че все още имаме твърде голям "теч" на запетайки. Около 20% от запетайките в текста бяха напуснали системата. Това доста обезсърчи академик Илиев и мен, но Павел с вечната си усмивка ни ободри и каза че ще промени шрифта и ще намали "изтичането".
Учудихме се когато след по малко от час каза че е готов. Като попитахме как, Павел обясни че е далеч по лесно и бързо да променяш вече съществуващ шрифт от това да създаваш нов. Малко преди да пуснем проследяващата програма отново академик Илиев предложи да пуснем програмата за неограничено време като и зададем на определен период от време да извежда състоянието на системата. Решихме че най-оптимално би било докладите да излизат на всеки час. И така пуснахме системата и се прибрахме по домовете си за през нощта. С академик Илиев нямахме търпение да видим резултата, затова рано на другата сутрин се появихме в дома на Павел. Бяха минали 6 часа и докладите изглеждаха по следния начин:
| Час | Предходен брой | Текущ брой | Изходящи | Входящи | Преместени |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 26 561 903 | 26 561 264 | 639 | 0 | 628 845 |
| 2 | 26 561 264 | 26 561 591 | 154 | 481 | 4 646 022 |
| 3 | 26 561 591 | 26 561 590 | 14 | 13 | 983 013 |
| 4 | 26 561 590 | 26 561 801 | 0 | 211 | 1 846 833 |
| 5 | 26 561 801 | 26 561 891 | 0 | 90 | 736 387 |
| 6 | 26 561 891 | 26 561 901 | 0 | 10 | 8 372 920 |
| Общо | 26 561 903 | 26 561 901 | 807 | 805 | 17 214 020 |
От излезлия доклад си личеше че сме постигнали целта си. Изтичането на запетайки беше незначително, а и след 6 часа почти всички запетайки се бяха върнали. Павел на шега подметна че са били извън системата, за да търсят подходящо ново място и след като не са намерили са се върнали. На практика се оказа прав, но това го доказахме доста по-късно.
Очаквайте продължение
Повече информация за "Запетайката беглец" вижте в MauseBlog
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|