Личното творчество на
Михаил Стефанов
Имало едно време една принцеса. Името, което и дали родителите било Аглая, защото още от дете като се усмихнела сякаш сияела. Всички в кралството, където живеела принцесата много я обичали, но откакто родителите и умрели в ужасна катастрофа с каретата си, никой не бил виждал сиянието на усмивката и. Вече една година едва шестнайсе годишното момиче само се справяло с управлението на страната, и въпреки че винаги била добра и мила с хората, радостта и сиянието от лицето и били само спомен. Тъжни били затова и хората в царството, още по тъжни били онези, който си спомняли лъчезарното и весело момиче от преди трагичната случка.
Някъде по това време в царството се заговорило че наблизо е започнал да вилнее вампир. Ужас обхванал хората в кралството и принцеса Аглая решила да разучи този въпрос. Започнала да събира информация за нападенията на вампира, но колкото повече сведения събирала, толкова по-озадачена оставала. Историите за този вампир били доста странни: той нападал както хора, така и животни, но до сега нямало нито един умрял или заразен от него. Сякаш сам се въздържал и пиел кръв само колкото да задоволи глада си. Още по учудващо било, че всички нападнати хора след време получавали злато и скъпоценности... сякаш в отплата на отнетата им кръв.
Една нощ докато спяла, принцесата се сепнала. Огледала се в мрака около леглото си и видяла две светещи очи. Замръзнало от страх младото момиче, загледано в бледата светлина идваща от очите на вампира. Бавно се доближил погледа до нея, а в заревото му видяла как бледите устни се усмихват и показват блестящите вампирски зъби. Също толкова бялата ръка бавно се протегнала, погалила я едва едва по лицето, след което изненадващо мрачния силует се обърнал и потънал в мрака. Осъзнала се Аглая, развикала се и на мига дотичали стражите. Претърсили целия замък, но от вампира нямало и следа. Още със пукването на зората принцесата издала заповед за събирането на хайка, която да издири и залови или унищожи вампира.
Въпреки че удвоила стражата около покоите си, през следващата нощ принцесата пак се събудила внезапно и видяла светещия поглед пред себе си. Без да може да продума, тя видяла как вампира отново се доближава с усмивка, протяга ръка и я погалва нежно по лицето. И отново, както и предната вечер, нощния посетител се обърнал и изчезнал в мрака на прозореца. Следващата нощ това пак се повторило. И на следващата пак, но този път принцеса Аглая не само че очаквала това посещение, тя искала вампира да дойде, копнеела да види светлината от погледа му, мечтаела за усмивката с белите зъби. Но най-много от всичко младото момиче искало пак и пак да усеща допира на нежната вапмпирска ръка върху лицето си.
Била минала едва седмица от първото посещение на вампира при принцесата, а Аглая вече усещала силна любов към него. Издирването на вампира, което и без това не дало резултат, било прекратено и бързо забравено. Останала само заповедта на принцесата, която гласяла, че всеки, който види вампир, трябва незабавно да се свърже с личната охрана на принцеса Аглая. От време на време пристигали съобщения, че някой някъде е видял вампир, но това се случвало все по-рядко и по-рядко, а и повечето сигнали се оказвали или плод на нечие въображение, или направо измислени. Единствена принцесата наистина виждала вампира всяка вечер, когато той идвал при нея, за да я гледа как спи. Всеки път когато тя се събудела той се усмихвал, докосвал я с ръка по лицето и изчезвал в мрака.
Вече няколко месеца продължавали тези среднощни срещи между двамата, когато една нощ вампира не дошъл при принцесата. Помислила си тя, че просто не е успял тази нощ, но в следващите нощи напразно го чакала будна да дойде. Отново помръкнала усмивката на Аглая, а с това и цялото царство отново се натъжило, сякаш помръкнало сиянието над него.
Минала се една година от последното идване на вампира. Принцесата навършила седемнайсе години и всички започнали да я увещават, че трябва да спази обичайте и да се омъжи. Въпреки че нямала желание за това, принцеса Аглая знаела, че няма друг избор, освен да спази закона. За неин късмет царството имало обичай, че когато принцесата си избира жених, тя има право да постави изпитание на кандидатите, за да избере най-достойния сред тях. В съответствие със закона, тя имала една седмица да премисли какво ще е изпитанието, като в това време по всички кралства се разпращало обявление за предстоящото състезание.
Бързо минала тази седмица за принцесата, а тя не мислела за нищо друго, освен за своя вампир. Но нямало измъкване и в определения ден Аглая се изправила пред събралото се множество и обявила какво изпитание ще постави на кандидатите:
- Всички, желаещи ръката ми ще бъдат отделени един от друг - започнала тя - На всеки ще задавам един единствен въпрос. Който отговори вярно ще стане мой съпруг. - Съгласили се принцовете, мислейки че това ще е лесно изпитание. Разотишли се по стаите си и един по един започнали да се явяват при принцесата, чакайки я да зададе въпроса си:
- Защо не се усмихвам? - питала тя всеки кандидат. Много принцове минали, но никой от тях не съумял да даде верния отговор. Лека полека повечето принцове минали и се провалили в изпитанието. В края на третия ден, късно вечерта в замъка пристигнала една черна карета, теглена от впряг от шест черни коня. Каретата била добре украсена, но със себе си носела страх и ужас. От нея слязъл един облечен в черно граф. Но не бил обикновен този благородник. Облечен в черния си костюм, със слабата си и стройна фигура и най-вече с бледото си лице не оставял съмнение в никой що за граф е той. Когато след малко му дошъл редът да премине през изпитанието, той застанал с наперена стойка пред принцесата, представил се като Граф Угрин и зачакал да му бъде зададен въпроса. В първия момент Аглая помислила че пред нея стой нейния вампир, но щом се загледала в очите на графа не видяла любов - на нейно място в погледа на този вампир се четяла омраза и жестокост. Наистина на пръв поглед си приличали, но ръцете на Граф Угрин били груби, очите злобни, усмивката надменна, сякаш пълна противоположност на нейния любим. Притеснила се принцесата, обхванал я странен ужас, но нямала избор и задала въпроса си:
- Защо не се усмихвам? - едва прошепнала тя.
- Защото си се влюбила във вампира, който те посещаваше до преди година през нощта и копнееш пак да го видиш - отвърнал с груб и самодоволен глас Графа. Изтръпнала принцесата, защото това бил верния отговор. Но как можел този граф да го знае? Дали той все пак не е същия вампир, който идваше при нея толкова често изпълнен с любов? Поглеждайки отново в очите на граф Угрин, Аглая осъзнала, че няма начин това да са очите на вампира от нейните спомени. Означавало ли това, че графа пред нея е сторил нещо на любимия и. Ако това се окажеше вярно, то принцесата вече имаше две причини да не иска да вземе за съпруг този благородник. Но как да се измъкни от нежеланата сватба? Как да се пребори със самодоволния вампир? Въпреки страха и неувереността си, принцесата заговорила с гладък глас, така че да я чуят всички:
- Това е верният отговор на въпроса ми и съгласно законите на тази страна обявявам годежа между негово превъзходителство Граф Угрин и мен, принцеса Аглая за сключен. - зашепнали уплашени селяните, предчуствайки колко неприятности ще им донесе бъдещия им господар - Сватбата ще се състои след три дни, точно на обяд на централния площад - Затаили дъх хората, очаквайки графа да избухне. Той обаче привидно запазил спокойствие.
- Ако в оречения час - продължила тя след кратката пауза - Граф Угрин не се появи, сватбата няма да се състои, а годежа помежду ни ще се смята за невалиден. - Въпреки че вампира външно не трепнал, принцесата, вгледана в очите му видяла колко го е ядосала с това свое решение. Без да продума графа кимнал в знак на съгласие, поклонил се театрално, рязко и нервно се обърнал, качил се в каретата си и изчезнал.
Започнали приготовленията за сватбата. Заразпъвали гирлянди, разкрасявали замъка, сложили олтара. Когато опънали първата шатра, принцесата излязла и обявила че иска тази сватба да се осъществи пред погледа на слънцето и не иска да има шатри, които да пречат.
В деня на сватбата принцесата се събудила притеснена в мрака на стаята си. В просъница усетила присъствието на своя любим. Заоглеждала се в мрака с надежда, но от него нямало и следа. Излизайки напълно от съня принцеса Аглая осъзнала, че това усещане е породено от копнежа и да види отново любовта в очите на вампира. Натъжила се отново тя, станала и започнала да се подготвя за нежеланото събитие.
Бавно, но сигурно наближил дванайстия час и Аглая излязла сред множеството. Прекрасна била тя в своята сребърно-бяла рокля, искряща на слънчевите лъчи, но в очите и лицето и имало се четяла само печал. Застанала помръкнала тя пред олтара, таейки в себе си надеждата, че граф Угрин няма да дойде, неспособен да понесе слънчевата светлина. Почти бил ударил 12тия час и принцесата все повече се изпълнила с надежда, когато изведнъж слънцето било покрито от мрак, а заедно с него в тъма потънал и целия замък и околностите. В същия момент се появила черната карета на Графа и рязко но категорично спряла пред олтара. Отворила се вратичката и през нея слязъл самодоволния Угрин, погледнал гордо към тъмния диск пред слънцето и застанал до принцесата. Погледнала го тя в очите и още повече се уплашила и натъжила, защото и последната и надежда си отишла с изчезването на слънцето. Докато вървяла подготвителната церемония за сватбата, Аглая, вглеждайки се за пореден път в очите на графа, видяла в тях някакво напрежение. В същия миг осъзнала, че всъщност мрачната фигура пред нея е причината за настъпилата тъмнина.
Замислила се принцесата, и с последната капчица надежда се зачудила как да накара графа да изгуби контрол над магията която прави. Дали ако го разсее, ще се получи? Бавно заопипвала в мрака зад себе си за нещо, което да и помогне. За нейно съжаление олтара бил направен от дърво, покрито с цветя. Докато опипвала безуспешно, неволно се убола на една от розите, бавно вдигнала пръста към погледа си, загледана в капката кръв, която съвсем леко искряла в тъмнината. По навик поднесла пръста към устните си и засмукала капчицата кръв. Това подействало като магия на графа. Той се разтреперил целия, зъбите му почнали да растат, както и самия той. Уплашила се принцесата, започнала да отстъпва назад, а той все повече се надвесвал над нея. Графа вече бил готов да скочи, когато осъзнал че е загубил контрол над магията си. Избухнал гнева му с пълна сила и той се хвърлил към Аглая. В същия момент мрачния диск пред слънцето се отместил и още първия лъч светлина пронизал вампира директно в мрачното му сърцето. Той замръзнал посредата на скока си и без никакъв звук се превърнал в прах. В следващия момент един блестящ предмет паднал на земята сред прахта и се търкулнал в краката на принцесата. Загледала се тя като хипнотизирана в предмета. В момента в който го познала изтръпнала, защото това бил пръстен, който тя бе виждала на ръката, която толкова много пъти я бе галела по лицето. Заплакало младото момиче, навело се, взело пръстена и без да мисли го сложила на ръката си. После се огледала, избърсала сълзите си и избягала в покоите си.
След като избягала Аглая, селяните набързо събрали прахта на злия вампира и я разхвърляли в 4 различни посоки, за да не може да се съживи. След това тихо събрали празничната украса, раздали на бедните сватбената трапезата и бавно с натежели от мъка сърца се разотишли по домовете си.
Три дни принцеса Аглая не излязла от стаята си, три дни я чували как плаче. На третата нощ най-сетне плачът секнал. Успокоили се придворните че принцесата най-после е заспала. По някое време през нощта, Аглая се събудила стресната. Още щом отворила очи видяла пред себе си светлината, която не била виждала толкова време. Мечтаните толкова време очи се навели към нея, в бледата светлина видяла как устните се извиват в нежна усмивка, а ръката на вампира нежно докоснала лицето и. След това тъмния силует се завъртял и понечил да потъне в мрака:
- Спри - проплакала принцесата - остани при мен...
- Не мога, Аглая! - отвърнал тъжно вампира.
- Защо? - през сълзи попитала тя, но вече била сама в мрака.
Другата нощ вампира пак дошъл при нея, гледал я как спи, а щом се събудила, се навел, усмихнал и се с любов и я погалил по лицето. Отново понечил да си тръгне, а принцесата прошепнала:
- Защо не можеш да останеш?
- Защото аз живея само в теб - отвърнал вампира, докато се превръщал в мрак.
И така всяка нощ идвал вампира, гледал принцесата докато спи и и нашепвал нежни слова, а щом тя се събуждала, той се усмихвал нежно, погалвал я и изчезвал в мрака. Един ден, докато си почивала в библиотеката, Аглая попаднала на една тъничка книга, чието заглавие било "Любовта при вампирите" Веднага разлистила тя книгата с разтреперените си ръце и зачела: "При вампирите любовта води не само до духовни, но и до физически промени. Това е така, защото, попадайки в плен на любовта, вампира оставя сърцето си в плен на обекта на любовта. Ако любовта му е споделена от друг вампир, той получава другото сърце, за да замести своето. Ако обаче вампира се влюби в простосмъртен, давайки сърцето си, той на практика остава безплътен. Влюбения в простосмъртен човек вампир не може да остане в реалния свят докато възлюбения му е буден, а когато спи не може да се отдалечи от обекта на чувствата си. За да възвърне сърцето си,вампира трябва да изпие цялата кръв на любимия. Интересното е, че въпреки наличието на сравнително много случай на любов между вампир и човек, до сега няма данни някой вампир да е върнал сърцето си обратно"
Въпреки че осъзнала тежката си участ, принцеса Аглая се заклела във вечна вярност на вампира. Колкото и да я увещавал той, тя категорично отказала да си намери съпруг. Не веднъж му повтаряла, че срещите им в просъница на нея и носят много повече щастие от всяка друга среща.
Дълги години продължили тези мимолетни срещи м/у вампира и принцесата. Младото момиче бавно пораснало и се превърнало в жена. Въпреки това, тя не загубила красотата и благородното си излъчване. Минало се още време, и ето че вече превърналата се в царицата принцеса легнала болна на легло. През всичките тези години Аглая всяка нощ се срещала за няколко секунди със своя любим. Вече една седмица не ставала от леглото царицата, повалена от тежка болест. В царството се заговорило, че надали някога отново ще стане. Всички били тъжни, защото вече 60 години Аглая управлявала справедливо царството си.
Една вечер, когато придворните напуснали покоите на царица Аглая, оставяйки я да си почива, при нея се явил отново нейния вампир. Навел се, целунал я и се усмихнал тъжно. Царицата, макар и изнемощяла от болестта, отвърнала на усмивката и проговорила с лека изненада:
- Но нали може да си с мен само когато се събуждам?
- Когато заспиваш също - Отвърнал нежно той
- И когато умираш - добавил тъжно след кратка пауза.
- Значи ми дойде времето... - тъжно се усмихнала Аглая
- Да - с помръкнал поглед отвърнал вампира.
- Тогава искам да направиш нещо за мен.
- Всичко което ми е по-силите, мила моя!
- Вземи моя живот и го изживей заради мен - прошепнала царицата.
Натъжил се вампира, целунал своята любима и я прегърнал. След малко се изправил, погледнал я и заплакал отново. Закапали сълзите му по лицето на Аглая, а със всяка капка то се подмладявало. Когато плачещия вампир отворил очи, пред него не била вече царица Аглая, там лежало момичето, в което той се бе влюбил преди толкова много години. Вдигнал я нежно и я повел извън замъка. Вървейки сред слънчевата гора, възвърнала младостта си, Аглая попитала:
- Но как е възможно? - Вампира без да отговори се навел и нежно целунал своята любима, след което просто се усмихнал...
На сутринта когато придворните слуги влезли в покоите на царица Аглая, те открили бледото и тяло. Лицето и било усмихнато и щастливо, на врата и имало две малки дупчици, сякаш вампир нежно е забил зъби там, а до леглото открили една купчинка пепел, на върха на която стоял един пръстен и блещукал на слънчевите лъчи.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Михаил Стефанов (Изпрати) |
Re: Албена (2011 11 11) |
Има голяма вероятност нещата които пиша никога да не бъдат публикувани на хартия... не ме питай защо, не бих могъл да дам смислен отговор :) |
| Албена Латинова (Изпрати) |
Аглая и вампирите (2011 11 10) |
Ами, какво да кажа! Имаме си писател! Кога ще издаваш произведенията си? |
| Аглая (Изпрати) |
Аглая и вампирите (2009 01 24 ) |
Хареса ми!Готическо и фентази, много приятно за четене. Харесва ми, че има какво да се прочете между редовете. Искаше ми се да се приближа повече до вампира, да го почувствам, да го опозная, да имаше и той своя история. |