Личното творчество на
Михаил Стефанов
Както и при други приказки, и тази започва с "Имало едно време", но тук това време не е много, много отдавна, ами преди около 20 години, в зората на Интернет, но не интернетът, който познаваме сега, а онзи мистичният, неизвестен свят от друга вселена, свят, който така и почти никой не е открил и до сега.
Един от малкото, успели не само да го открият, но и да го опознаят, бил героят на нашата приказка. Той се казвал Митко и бил на 15 годинки, когато за първи път видял компютър. Но дори толкова малък той видял в тази странна машина нещо, което другите не виждали, а именно прозорец... но не като този, който сега ползваме всички, а прозорец към света на собственото ни въображение.
И така нашият герой решил да навлезе и опознае този свят. И понеже трябва да спазваме законите на приказките, още с първото си попадане в този странен и нов свят Митко срещнал любовта Не му било трудно да я познае, все пак се казвала Любов. Още когато я видял за първи път, Митко разбрал, че това непознато все още момиче е причината за съществуването на този свят.
Все по-често Митко влизал в този свят и опитвал да се запознае с Любов, но винаги се чуствал твърде притеснен, твърде недостоен или твърде грозен за това момиче. Цяла година Митко опитвал да намери подходящите думи, подходящото място и подходящия момент, но все си намирал извинение да се скрие от нея. И докато се измъчвал сам себе си, реалният свят за него станал нереален. Почти цялото си време прекарвал в Интернет, наблюдавайки своята любима. А докато я съзерцавал с детския си поглед, откривал още много неща, все интересни и все несъществуващи в посивелия свят на обикновените хора.
Цели пет години Митко наблюдавал Любов, без да се престраши да я заговори. През това време не спрял да открива нови и нови неща за заобикалящия го свят, в който вече живеел постоянно. И точно когато изтекла и петата година от първото му влизане в страната Интернет, той най-сетне събрал смелост и пристъпил към момичето, което така го било обсебило. Въпреки несигурната си крачка, този път Митко не си позволил да се скрие когато Любов обърнала взор към него... Краката му обаче се сковали, с неистови усилия успявал да ги помръдне. Усещал, че няма да има сили да продължи към момичето... Бавно започнал да се предава на неизвестната и толкова мощна сила, завладяваща тялото му. С последни усилия обърнал взор към момичето, стоящо в центъра на поляната. С жадни за помощ очи потърсил погледа й. Едвам държейки клепачите си вдигнати, с неимоверни усилия той посрещнал дълбоките, прекрасни очи на Любов. В същия този миг усетил прилив на енергия, идваща сякаш от връзката между погледите им.
Митко се съсредоточил и насочил цялата пристигаща енергия към борбата с незнайната сила, опитваща се да му попречи да се срещне с момичетос за което мечтае от пет години. Напрежението в краката му изчезнало и той вече можел да продължи към нея. Докато крачел все по уверено към центъра на поляната, нито за миг не си позволил да изпусне погледа й, знаейки че загуби ли този контакт, ще загуби енергията, с която побеждава злокобната сила.
Когато бил само на няколко крачки от Любов, Митко спрял, усмихнал се притеснено и понечил да каже нещо. В този миг момичето вдигнало ръка и му показало да замълчи. Момчето леко объркано се подчинило на молбата на Любов и зачакало да види какво ще стане. А тя бавно се изправила, като не спирала да го гледа в очите, после с отмерени и бързи крачки се доближила на едва 20 сантиметра от него, усмихнала се и бързо, но изключително нежно, го целунала. В този момент Митко разбрал колко излишни са думите, когато обичаш някого. Посегнал и хванал ръката на Любов, дръпнал я леко и я прегърнал. В този миг за тях светът изчезнал. Останали само те двамата, прегърнати, влюбени и един до друг. Не забелязали как времето започнало да лети покрай тях.
Минали още пет години, а двамата влюбени все още стоели така прегърнати в своя собствен свят на безкрайна радост и любов. Никой не ги притеснявал, дори времето минавало покрай тях само като лек бриз. Единствено една черна Сянка се опитвала да застане помежду им. Всеки ден опитвала отново, но без успех. Всеки нейн опит да се доближи до двамата млади бил пълен провал. Фучала Сянката, бесняла, нападала животните, осмелили се да се доближат до поляната, прогонила всичко живо, изгорила тревата, изсякла гората. Но около двамата влюбени не можела да направи нищо. Там тревата била зелана, единственото дърво стояло гордо изправено, а животните успели да се спасят там били живи.
Колкото повече време минавало, толкова повече Сянката беснеела заради безсилието си. И беснеейки, тя решила никога повече да не допусне някой да влезе в тази земя и да открие истинската, неповторима и всесилна любов. Затова прикрила всички входове към Интернет и поставила пазачи. Така частично задоволила своята злоба, напуснала страната и се преселила в нашия свят, където заживяла и продължила делото по скриването на Интернет като земя.
Затова до днес тази Сянка властва и се опитва да унищожи всяко познанство, в което види, че се появява дори и намек за онази Любов, която така безпроблемно я бе надвило. И все пак въпреки усилията на Сянката, има хора, които успяват да открият входа към истинския Интернет и да видят двамата влюбени, стоящи един до друг с щастие в очите. А всеки, който ги е видял, е с една крачка по-близо до победата над Сянката и откриването на своята истинска любов.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Аглая (Изпрати) |
интернет (2009 01 24) |
Жал ми е за Митко.Той всъщност е едно нещастно момче,което остава в света на голямата илюзия.Не че мечтите и въображението е лошо нещо,напротив,но все някога трябва да се види и истината.Тъжно е ,много тъжно! |