Личното творчество на
Михаил Стефанов
Преди много много време в едно закътано градче се родил най-необикновения човек на земята. На пръв поглед той бил напълно нормален, но който го опознаел, веднага разбирал, че това е най-необикновения човек на земята. Но който и да попитали, защо точно този човек е най-необикновенния, отговора винаги бил един и същ:
-Отиди и го опознай, и ще разбереш защо.
И така славата на този човек се носела от уста на уста и всеки отивал да види този необикновен човек. А самия човек по този начин трупал все повече и повече приятели, а станел ли му някой приятел, той оставал такъв за винаги.
И така лека полека мълвата стигнала до самия цар, а от царя и до дъщеря му, която била много дръпната, нямала нито един приятел, непрестанно била в лошо настроение, сърдела се или се карала с околните. Решил царя, че щом този момък е така необикновен, то той може да успее да се сприятели със дъщеря му.
Пратил царя стражи да дожедът момъка, но те се върнали с празни ръце а като ги попитал защо не водят младежа те отговорили, че немогат да карат такъв необикновен човек да ходи на места, кадето той не иска. Ядосал се царя, пратил нови стражи, но и те се върнали със празни ръце и същите думи. Още по ядосан, царя изпратил още стражи, от най-строгите и хладснокръвни войници, но и те се върнали със същия отговор без да доведат момчето.
Не издържал накрая царя, свикал свитата си и тръгнал на път към селцето на момъка. По пътя принцесата не спряла да се оплаква и да мрънка:
-Кой е този при който ме водиш? Някой селяк, който лъже хората. Не искам да ходя!
През целия път принцесата не престанала да повтаря, че не иска да ходи. Не издържал накрая царя, обърнал се и и казал:
-Щом не искаш да ходиш, недей! Обръщай каретата и се прибирай в двореца. Но ако сега не отидеш при този човек, никога няма да го видиш.
Без капка колебание, принцесата обърнала каретата, и се отправила към замъка. Царя раздразнен продължил пътя към селото на момчето.
Като стигнал там, лесно намерил къщата на момъка. Запознал се с него, а като си тръгнал всеки който го питал какво му е толкова необикновенно на този човек, царя отговарял:
-Опознай го и ще разбереш!
Като се прибрал в замъка, дъщеря му го попитала какво му е необикновеното на този човек, а царя и отговорил:
-Да беше дошла с мен! Щеше да разбереш. Но сега ти ще си единствения човек в кралството, а може би и на земята, който няма да знае.
Така отговарял не само царя а и всеки който принцесата питала. А тя все повече и повече питала за момъка. И все повече и повече се отчайлава че не отишла когато могла.
Минала година, минали две, а принцесата все за този момък слушала. Постоянно разпитвала хората за него, но така и не научила нищо. Не издържала на любопитството принцесата решила да отиде сама, на своя глава, да види момъка. Не казала на никой от страх баща и да не я спре. Яхнала най-бързия кон от царската конюшня и в галоп се отправила към селото на момъка. Като влязла в селото тя едвам се здържала от любопитство да разбере какво толкова необикновено има в този момък. Промъкнала се тихо към къщата му и започнала да наблюдава. Виждала как непрестанно влизали и излизали хора от къщата. Много влизали намусени, нещастни, тъжни, ала всички излизали усмихнати и с облекчени лица.
Тогава принцесата решила, че така няма да разбере нищо за момъка и тихо се вмъкнала в къщата, скрила се в един ъгъл, и запоичнала да наблюдава момъка, не виждайки нищо необикновено в него. Така го наблюдавала цели три дни, но така и не видяла нещо необикновено в момъка, освен множеството посетители от всички краища на света.
Разбрала принцесата, че без да се срещне с момъка, няма как да разбере тайната. Но как да стане, така че никпй да не разбере. Чудила се, чудила се, но така и не и идвала идея. Тогава момакът се изправил рязко, погледнал право в нея, посочил я и казал:
-Всички, освен това слугинче да излязат.
Очудили се хората, но излязли. Тогава момъка се усмихнал на принцесата, и със тих и спокоен глас казал:
-Знаех че ще дойдеш, не си мисли че незнам коя си. Ти си царската дъщеря, която винаги е сърдита. Знам и защо си тук. Искаш да разбереш какво ми е толкова необикновеното. Е ако наистина искаш да знаеш, ще ти кажа.
-Искам да знам, защото всеки само за теб говори. Където и да отида, където и да се обърна, само за теб говорят и за това колко си бил необикновен. Но и аз знам нещо. Знам че няма да ми кажеш, защото на никой не си казал до сега.
-Да права си - усмихнал се най-необикновения човек - на никой не съм казал, и на теб няма да кажа. Всеки е намерил най-необикновения човек в мен, но аз така и не го открих. Затова всеки, който дойде тук при мен, аз питам едно и също: Какво ми е толкова необикновеното? И винаги един и същи отговор получавам: Опознай себеси, и ще разбереш.
Принцесата се засмяла с глас и през смеха казала:
-Прави са хората! Ти си най-необикновения човек на света, не ме питай какво ти е необикновеното, опознай себеси и ще разбереш сам.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|