Приказки

Градината

  Имало едно време един човек. Вървейки си из света един ден той видял една градина. Тази градина за никой не била нещо особено, но нашия герой в момента в който я видял я приел за своя. Запретнал ръкави и започнал да се грижи за нея. Плевил я, прекопавал я, пазил я от вредители, поливал, почиствал, говорил й. Отдал цялото си време и сили в това да помогне на тази градина да се превърне в най-красивата градина в света. Не била лесна тази задача. Много време и гиржи трябвали. Понякога и самата градина сякаш не искала да помага. Подлагала му корени за да се спъва, удряла го със сухи клони, парила го с коприва. Но човекът не се отказал, продължил да дава всичко от себе си за тази градина, независимо колко трудности срещал и какво му коствало това.

  Лека полека градината започнала да се разхубавява, да цъфти и да привлича погледите на другите хора. Човека виждал че труда му не е бил напразен и с нов ентусиазъм продължил да се грижи за градината. Скоро започнали да се появяват първите плодове от труда на нашия герой. С гордост ги гледал той и чакал момента в който ще може да опита плодовете на градината. Растяли и набъбвали тези плодове а човека продължавал да се грижи за нуждите на градината, да й дава всичко, от което се нуждае без да се съобразява той самия със своите нужди.

  Всичко вървяло добре докато един ден идвайки към градината нашия герой не видял че в нея се е настанил друг човек, който бере плодовете и ги яде а градината не само не била против, но напротив, сякаш давала на този непознат своите плодове с удоволствие. Спрял се човека и сълзи се появили в очите му. Изчакал непознатия да си тръгне и тогава отишъл в градината. Макар всички растения там добре да го познавали той усещал че те не биха му дали своите плодове с ухота. Все пак човека се погрижил за градината, оплевил я, почистил я, полял я. На другия ден пак видял същия непознат да яде от плодовете на градината. Когато си тръгнал непознатия и човека влязал в градината отново свършил всичката работа която трябва, след което си тръгнал гладен. На следващия ден отново станало така, на следващия пак.

  Минавали дните и нашия герой виждал как друг яде от плодовете, за които той толкова много се е борил, но нямало какво да направи. И макар да осъзнавал че никога няма да вкуси тези плодове човека продължил да се грижи за градината. Но едно притеснение се появило в него: Ами когато плодовете презреят и не са толкова вкусни какво ще направи този непознат... дали няма да нарани неговата градина в недоволството си. Нямало какво да направи освен да продължава да се грижи за градината, въпреки че винаги оставал гладен и да е готов ако непознатия нарани градината да се намеси и да я излекува.

  Минавало времето а човекът не спирал да се грижи за градината. Но това се отразявало все повече върху него. Прегърбил се, ръцете му загрубели и били в мазоли, дрехите му били изцапани с кал, косата рошава, лицето изгоряло и загрубяло, много слаб и уморен от постоянната работа и глад. От друга страна непознатия, който ядял от плодовете заяквал, разкрасявал се и ставал все по-привлекателен. И така дошъл деня в който човекът осъзнал че дори и непознатия да си тръгне, той самия пак няма да може да яде от плодовете... вече бил твърде грохнал, твърде грозен за тази прекрасна градина. Осъзнал бил че до края на живота си той ще стои гладен и ще гледа от страни как други ядът плодовете а той ще се грижи за това тези плодове да продължават да са толкова вкусни за всички други.

Повече информация за "Градината" вижте в MauseBlog

Коментари


Потребител
(E-Mail)		 Заглавие
(Дата)		 Коментар
Намерени резултати: 0