Личното творчество на
Михаил Стефанов
Имало едно време в една много далечна и непозната за нас страна една много умна принцеса. Тя била изучила всички възможни науки, била изчела всички книги и тъй като била много умна не можела да намери с кой да си говори. Поради тази причина и било много скучно. Мислела си какво да прави, измисляла нови и нови неща, но все за кратко и били интересни.
-Какво да правя?-Това бил най често задавания от нея въпрос.
Принцесата започнала все повече и повече да се натъжава, станала намусена и избухлива. Започнала да се ядосва от дребни неща.
Баща и се притеснил страшно за нея, и решил да намери занимание, което хем да е интересно, хем да не може да го изучи за кратко време. Обявил състезание, с награда половината царство, за този, който успее да измисли такава задача за принцесата, че тя да се заинтересува, но не за ден или два, ами за много повече.
Още щом обявил конкурса, към замака започнали да прииждат не един или двама мъдретци, философи и други умни глави. Всеки от тях бил привлечен от голямата награда, но никои не помислил за наказанието ако не успеят да се справят с поставената им задача. А то не било никак леко. Който се провали, става роб на принцесата.
И така започнали един по един да се редят умниците да поставят задачи на принцесата. Един и предложил да играят шах. Тя се заинтересовала точно за два часа, след което нямало вече кой да я победи на тази игра. Друг опитал с покер. Пак без ефект, научила се да брои картите и да знае кой какви карти държи само един час след като и показали играта. Трети опитал с гатанка да я затрудни, но тя не само че познала веднага верния отговор, но и задала гатанка, на която и до днес никой не може да отговори.
Явявали се всякакви хора, със всякакви идеи, и всички ставали роби на принцесата след не повече от ден. Лека полека желаещите да си опитат късмета намалявали, докато накрая не останал само един. Той носел със себеси странна черна кутия, била плоска и правоъгълна, приличала малко на куфарче, но тогава още не знаели какво е куфар. Момъка имал и странен вид, все едно не е от този свят. Всички го гледали странно. Отбягвали го, мислели го за пратеник на дявола. Това им съмнение се засилило от искането на младежа това което каже или покаже на принцесата да си остане тайна между тях двамата. Много странно прозвучало и другото искане на момъка, а именно със спечеленото богатство да откупи всички роби, и да ги освободи.
Царя се противопоставил в началото, но принцесата го убедила да се съгласи, а и робите им били в повече. А в краина сметка и не искали да дадат половината си царство.
Завели момъка в стаята на принцесата, излезли всички, оставяики принцесата и момъка насаме. Тогава той отворил странния предмет, обърнал се към принцесата и я попитал:
-Какво е това?
Принцесата започнала да оглежда странния предмет, видяла различни неща, който като пипнеш променят другата част на предмета. Захванала се тя да натиска, каквото може да се натисне, да върти, каквото може да се върти. Толкова се заинтересувала от предмета, че не осетила кога момъкът е излязал. Не осетила и как минала една седмица, после един месец.
Минала една година в която всички роби били освободени, царството било непрекъснато във веселие, примесено със силно любопитство какво точно е показал момъка на принцесата.
Минала се още една година, принцесата продължавала да търси отговор на въпроса на момъка, била разбрала кое за какво служи, можела да накара странния предмет да направи каквото тя поиска, но така и не разбрала как е името на този предмет, така и не открила отговора на този прост въпрос. Преровила всички книги в замъка, после в царството. За последната една година обиколила всички библиотеки в света, и всичко без резолтат. Така и не намерила никаде нищо, което да и подскаже името на предмета.
След като минала и третата година, принцесата повикала момъка при себеси и го помолила да и каже името на предмета. Той се усмихнал и казал:
-За да ти кажа името на предмета трябва да ти разкажа моя живот, а това ще отнеме много повече време от колкото можеш да си позволиш да загубиш. А и мисля че трябва да се научиш, че неможе да знаеш всичко.
Принцесата много се ядосала на тези думи и заповядала да пратят момъка в тъмницата докато не реши да и каже името на предмета. Минала една година, и принцесата решила да провери какво става с момъка, дали е решил да и каже наименованиято на предмета.
-Казах го преди, казвам го пак, няма да ти кажа как се нарича предмета.
Отново се ядосала принцесата. Оставила го в тъмницата, отишла в стаята си и пак почнала да мисли как може да се казва предмета. На другия ден пак отишла при момъка, но този път не го питала за предмета. Поискала от него всеки ден да расправя по една случка от живота си. Съгласил се момъка, но при условието да го пусне от килията.
И така в продължение на 3 години момъка разправял по една случка от живота си, а принцесата започнала да расправя по една случкиа от своя живот. Три години те си расправяли един на друг истории, три години никои от двамата не споменал странния предмет. Принцесата го била забравила, момъка бил прав, няма как да ти стигне времето за да си разкажеш целия живот, тъй като той продължава да ти дава нови и нови случки, и в крайна сметка има неща, които никога няма да научиш.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|