Сълзи

Понякога от сълзи се нуждая
да мога да отмия любовта
и миналото тъмно да забравя,
напред спокоен аз да продължа.

Чрез плач сърцето разрушено
отново във едно да събера
а туй усещане във мен студено
да стопля с чистата сълза.

Очите да изчистя от жената,
чиито образ още виждам с тях.
От болка да почистя сетивата,
да стана пак какъвто бях.

Лицето ми от сълзи зачервено
да може да изчисти любовта.
Съзнанието от товар освободено
най-сетне да открие радостта.

Но няма как това да се получи,
по теб изплаках и последната сълза
и друго няма как да ми се случи
освен да съществувам в самота.