Личното творчество на
Михаил Стефанов
Научих се без обич да живея
и пълен съм с несбъднати мечти.
Да боря се аз вече не умея,
в очите не останаха сълзи.
Приел съм сам че ще остана,
до тука беше любовта.
За бъдещето искам да забрава
и в миналото да съм аз сега.
Не ще да търся веч зората,
оставам себе си в нощта,
а спомена за любовта в сърцата
на теб безспирно ще шептя.