Спасение

Когато нямам вдъхновение,
след мрачно нощно поклонение
и в главата няма мисъл,
а ред дори не съм написал.

Когато от тъга в душата
стои единствено лъжата
и вместо мисли да препускат
музите ме мен напускат.

Когато мрака във сърцето,
зловещо изкривил лицето,
единствен спомен е оставил,
всяка мисъл той покварил.

Тогава сещам се за тебе,
от плещите ми пада бреме,
защото ти си лъчезарна
макар понякога потайна.

В сърцето носиш просветление,
за мозъка си вдъхновение,
душата е от теб огрята
преборвайки се със лъжата.

Затуй във този тъжен ден
бъди единствена за мен.
А аз признавам с притеснение
че ти си моето спасение!