Спрял

Пак загубих вдъхновение
а да пиша ми се ще.
Уж не съм под напрежение
а изнервен аз съм все.

Сякаш нещо ме притиска
и не дава да вървя
на където ми се иска,
затова си тук стоя.

Знам, зависи си от мене
да вървя по своя път,
но съм сякаш в спряло време,
във един затворен съд.

И не искам да изляза,
сякаш тъй ми е добре,
своето бъдеще да пазя
да не тръгне то на зле...