Ех че не мога да плувам... Радвам се поне, че мога и без въздух, ще си бродя по дъното и песъчинките под краката ми ще бъдат най-добрите ми приятели... Едва ли има някой дето да стигне толкова дълбоко, дори и да умира от желание, не ще да успее да ми подаде ръка... ;)
Колкото повече намирам отражение на собственото си състояние в твоите стихове, толкова повече потъвам...