Стихчета

Лудост

Не знам дали съм луд,
но другите така твърдят,
а кой съм аз пред тях
да давам своя глас.

Те подгониха ме с ярост,
преследваха ме през деня.
Аз със своята пуста вялост
от тях се криех във нощта.

Но те нощта ми там затриха,
остана само светъл ден.
Краката ми от бяг протриха
последната искрица в мен.

И кротко в лудницата влязох,
открих там своята жена,
посрещнах я със детска радост,
признах с усмивка лудостта.



Създадено: 20 Юли 2008г. Публикувано: 15 Апр 2009г.

Видяно:408
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Лудост
(2013 08 05)
Хора луднали в своето безвремие се стичат и своите проблеми на главата ми навличат! А аз съм добър човек,на никому зло не сторил! Защо Съдба? Така ме мъчиш!? В житейската беда и неволя,да се блъскам все сами!? До кога!?-Албена Латинова
Михаил Стефанов
(Изпрати)
Недей
(2011 11 11)
Недей ме поставя толкова високо. Аз съм си обикновен човек... а стиха го приеми като по-скоро вътрешна борба, не толкова като реално описано събитие...
Албена Латинова
(Изпрати)
Лудост
(2011 11 11)
Ти да не си Мария Магдалена, дето я гонели с камъни?
Намерени резултати: 3