Личното творчество на
Михаил Стефанов
Имало едно време едно много бедно момиче. То живеело с бедната си майка на полянка сред много гъста гора.
Двете се изхранвали като ловували из гората. Наблизо край къщата се намирало изворче, от което черпели вода. Малко по-надолу от изворчето имало езерце, в което момичето често се къпело. То незнаело, че изворчето и езерцето били с вълшебна вода, запазваща младостта на хората.
Веднъж, докато било на лов, момичето съзряло млад момък, лежащ в безсъзнание до голямо дърво. Наблизо се разхождал прекрасен черен кон – ясно било, че принадлежал на момъка. Момичето се приближило до момчето и различило тежка рана на главата му. Затичало се до вкъщи и повикало майка си, която била добра лечителка – нали живеели сами в гората, често се налагало сами да се борят с болестите. С мъка качили момъка на коня му и полека го завели у дома си, положили го да легне и започнали да почистват раната с вълшебна вода.
Минала седмица, младежът така и не идвал в съзнание, а и майката, и дъщерята правели всичко по силите си – миели раната, мажели я с отвара от билки… Обаче незнаели какво да направят – как да събудят момъка. След като минала още една седмица, най-сетне майката казала:
- Няма как, дъще, ако скоро не успеем да го събудим, момъкът ще умре. Остана един единствен начин да го свестим – трябва да намеря една много рядка билка, която расте в другия край на гората. Аз съм вече възрастна – няма да мога да издържа през цялото време на пътуването, но ти можеш да успееш. Вземи коня на момъка, за да стигнеш по-скоро, и... най-важното – вземи със себе си три меха вода от изворчето и всеки ден пий по една глътка.
- Ще ида, мамо – отвърнало момичето – но защо са ми цели три меха? Из гората има много потоци – все ще има откъде да пия вода.
- Не мога да ти кажа, детето ми, но ме послушай – всеки ден изпивай само по глътка от тази вода, а от другите потоци пий, колкото искаш.
Съгласило се момичето, напълнило меховете, качило се на коня и потеглило към мястото, където можело да се намери билката.
С коня се движело бавно, защото пътят бил изпълнен с препятствия. По едно време забелязало, че край пътеката си почива едно старче. Докато момичето го подминавало, старчето подвикнало:
- Ей, момиче, дай една глътка вода на стареца, а аз ще ти я разменя за цял самун хляб!
- Недей да ми даваш нищо, старче. Ето, вземи глътка вода – отвърнало момичето и подало единия мех на стареца. Той започнал да пие и пресушил целия мех. После го погледнал тъжно и промълвил:
- О-ох, извинявай, момичето ми, аз, май, ти изпих всичката вода. Дай да ида да ти налея от близкия поток.
- Няма нужда, дядо – аз имам още два – не се притеснявай...даже задръж празния мех да има в какво да си носиш вода.
Благодарил дядото най-сърдечно и рекъл:
- Ако имаш нужда от помощ, само извикай:
И така, разделили се двамата и момичето продължило по пътя си. Минал час – два и то видяло една старица да стои на пън край пътя. Като минавало край нея старицата му се примолила:
- Момиче, дай една глътка вода – знам, че потокът е наблизо, но не мога да се навеждам вече и не мога да пия от него.
Съгласило се момичето, подало втория мех на старицата. Пила тя една глътка и подала меха да го връща.
- Задръж го, бабо, няма нужда – малко път ми остана, а имам още един мех. Дръж този да пиеш водица като ти потрябва.
Старицата благодарила, прибрала меха и на раздяла рекла:
- Ако изпаднеш в беда само кажи:
С тези думи са разделили и момичето продължило своя път. След известно време, когато забелязало, че наближава поляната с билката, то видяло малко момче. Примолило се момчето да му даде глътка вода и момичето му дало третия мех.
- М-м-м, каква вкусна вода – по-вкусна не съм пил! Много ти благодаря – казало момчето като подавало обратно меха.
- Задръж го – аз почти стигнах там, за където пътувам – нямам нужда от вода. Обратният път е кратък – ще се оправя.
Благодарило момчето и казало:
- Ако изпаднеш в беда само кажи:
Така се разделили и момичето се отправило към поляната. Вече било много тъмно, но луната светела. Ала за зла участ изведнъж облаци я закрили, и станало тъмно като в рог. Зачудило се момичето как да намери билката като трябвало да я набере преди изгрев слънце. Сетило се за стареца и изрекло:
В същия миг пред него всичко се окъпало в светлина, а дядото стоял отстрани и наблюдавал доволно:
- Ето, момичето ми, ти ми помогна, когато се нуждаех. Сега аз ти помагам. Ето там е билката – откъсни я и си върви вкъщи, че момъкът се нуждае от теб.
С тези думи дядото показал на момичето едно растение, до което стоял, и меха, пълен с вода:
- Ето ти меха – връщам ти го. На теб ще ти е нужен повече, отколкото на мен. Момичето поело меха, откъснало билката и тъкмо решило да попита дядото откъде знае за момъка, облаците се отдръпнали и старецът изчезнал.
Позачудило се момичето, но какво да прави – тръгнало за вкъщи. Повървяло с коня час – два и изведнъж се намерило заобиколено от глутница вълци. Изплашило се момичето - що да прави. Тогава си спомнило за старицата и се помолило:
В същия миг около него лумнали пламъци, вълците се разбягали и повече не се видели, а до момичето стояла бабата с пълния мех в ръце:
- Вземи, девойче, меха си – на мен ми е по-малко необходим, отколкото на теб, и бързай – животът на момъка от теб зависи.-С тези думи изчезнала, а заедно с нея – и огньовете.
Позачудило се пак момичето, но продължило пътя си. Когато вече оставало съвсем малко да се прибере, видяло, че насред пътя били нападали няколко дървета, и нямало как да мине... и да заобиколи нямало как – много гъста била гората. Замислило се какво да прави и се сетило за момчето, затова изрекло:
В същия миг момчето се появило и с лекота отместило тежките дънери. Подавайки меха на момичето казало:
- Бързай, момиче, момъкът умира – трябва да побързаш. Вземи меха – той ще ти трябва... - С тези думи момчето се обърнало и избягало в гората. Момичето се стреснало от думите на момчето, пришпорило коня и бързо се прибрало вкъщи. На вратата стояла майка му и изглеждала много застарена.
- Мамо, какво става??? – извикало изплашено момичето, подавайки билката и меховете.
Майката ги поела, взела и растението, влязла вътре и сварила отвара и от трите меха вода. С отварата намазала раната на момъка и тя мигновено зарастнала, момъкът се събудил и изненадан попитал къде се намира. Майката отвърнала, че ще му отговори след като той се оправи напълно и му подала да изпие отварата. Изпил я момъкът и веднага заспал. Тогава майката се обърнала към дъщеря си:
- Дъще, върви поспи, дълго си пътувала, а утре заран ще разкажеш на мен и момъка как мина пътуването. - Послушала дъщерята – отишла и си легнала.
Когато на сутринта седнали на масата, момъкът бил вече напълно здрав и майката подсетила дъщеря си да опише приключенията си.
След като момичето свършило разказа, майката казала:
- Видя ли, дъще, че имаше нужда от трите меха. Ако се интересуваш откъде знаех, ще ти отговоря, че и аз съм ходила за тази билка, когато бях млада. А, момко, сега е твой ред да разкажеш кой си и откъде си, а и какво диреше в гората.
Момъкът разказал, че е принц, напуснал страната си, скитащ в търсене на истинската любов. Накрая на разказа принцът погледнал момичето и рекъл:
- Мисля, че моето търсене приключи.
- Вероятно си прав, принце – казала майката с усмивка – ти може да си намерил любовта, но дали любовта е намерила теб?
- Намерила го е – отвърнало изчервеното момиче...
Не след дълго принцът и момичето се оженили и заживели щастливо до края на дните си. А ако ви е любопитно как се наричало момичето, ще ви кажа – името му било Любов...
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|