Личното творчество на
Михаил Стефанов
Имало едно време едно птиче.То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество създадено да лети свободно и наволя в небето, да радва всеки който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето и биело по-бързо, очите и блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
И тогава и хрумнала следната мисъл:"А ако то поиска да види далечните планини!" Жената се изплашила. Изплашила се, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети.
Почуствала се самотна и решила:"Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети." Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка.
По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обекта на любовта и и тя го показвала на приятелките си, който възкликвали:"Ти имаш всичко!"
Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което неможело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един нещастен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за първи път да лети доволно сред облаците.
Ако тя беше се вгледала в себе си, щеше да открие, че онова което най-много я бе развълнувало у птичето, е свободата му, енергията на размаханите криле, а не физическата му красота.
Без птичето живота загубил за нея всякакъв смисъл и скоро Смъртта почукала на вратата и:"Защо си дошла?" попитала тя Смъртта.
"За да можеш да летиш отново с него в небесата- отвърнала Смъртта.- Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш, а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново."
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Албена Латинова (Изпрати) |
Приказка за любовта (2011 11 17) |
Много е реално, като живота! Има много примери в живота за любовта и този е много верен и правилен. Браво! |