Личното творчество на
Михаил Стефанов
Как искам да преборя самотата
и болката от чувствата умрели.
Как искам да заключа веч вратата,
която крие болка и раздели.
Сърцето си, раздрано на парчета,
да видя искам на едно събрано,
а хвърлените плюшени мечета
да си останат в спомените само.
Как искам любовта към нея
в забрава да потъне вече,
да мога от душа да се засмея,
а не да ме боли че е далече.
Бих искал с щастие да заменя
мислите ми в самота родени
а после във едно да събера
мечтите ми сред мъка разпилени.
Но в крайна сметка в самота живея
а болката е спътница край мене
С чувства да се боря не умея:
ще я обичам докато Смърт ме вземе!
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|