Буден

Заспива с мисълта за нея
и миналите общи дни.
За нейн допир аз копнея,
потъвам в сънища мечти.

Сънувам във едно събрани
щастието, любовта
и целувките мечтани
на любимата жена.

Но ето че се будя посред нощ
и ражда се сред мисли недоспали
болка, режеща ме като нож,
душата ми разкъсва на парцали.

И вече буден осъзнавам,
че теб те няма във дома ми.
Затваряйки очите се надявам
нощта да върне те в съня ми.

Но сънища не идват вече,
аз сам във тъмното стоя
а ти си някъде далече
за друг живееш във съня