Личното творчество на
Михаил Стефанов
В самота ще живея, в самота ще умра,
такава е моята тъжна съдба.
В тихата стая, празно легло
без да видял съм нищо добро.
Но в последните мигове със последно дихание
пак ще повтарям своето послание
Нея обичах... и до днес е така
любовта си ще пазя дори след смъртта.
И дори да не чуе, и не разбере
за края ми тъжен с разбито сърце,
в смъртта си ще вложа аз онова,
което остана от моята душа.
И с надежда едничка ще премина отвъд,
изоставил живота и тленната плът,
дано моите грешки тя ми прости...
заради нея си струват всички беди!
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|