Помня!

Помня времето когато
в очите ми огън гореше.
Нямах нужда от сребро или злато,
защото до мене тя беше.

Лице от смях озарено,
душата от обич летеше,
всичко бе подредено,
любовта в сърцето кипеше.

Няма я вече жената
а с нея отиде си всичко,
така отреди ни съдбата
и моето сърце е самичко.

От лицето смеха си отиде,
душата в кал се въргаля,
хаос настани се в гърдите,
без любов сърцето изгаря.

Спомена само остана,
огъня изгасна в очите.
Всяка мисъл нова е рана
от както тя си отиде.