Личното творчество на
Михаил Стефанов
Страстта в самота е проказа,
бушуваща вътре във теб
и носи се като зараза,
изгаря всичко на ред.
Любовта е просто измама
ако няма отговор тя,
превръща се в кървава рана
и изгаряща болка в нощта.
Любовта е също тъга
сковаваща в ужас душата.
Ако нямаш за помощ ръка,
давиш се в своята драма.
Живота без обич е страх
и губят смисъл нещата.
Превръщаш се бавно във прах
разпилян навред по земята.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| MJ (Изпрати) |
;) (2014 11 27) |
Ех че не мога да плувам... Радвам се поне, че мога и без въздух, ще си бродя по дъното и песъчинките под краката ми ще бъдат най-добрите ми приятели... Едва ли има някой дето да стигне толкова дълбоко, дори и да умира от желание, не ще да успее да ми подаде ръка... ;) Колкото повече намирам отражение на собственото си състояние в твоите стихове, толкова повече потъвам... |