Личното творчество на
Михаил Стефанов
В космоса безкраен,
сред хиляди звезди,
метеор един неканен
в Земята се разби.
Ужас и разруха
на нея причини,
вятъра задуха
и с пепел я покри.
Нищо не остана
от нашата Земя,
пепел я покрива
цялата сега.
Нищо тука вече
не ще се съживи...
Края бе предречен,
но вслуша ли се ти?
В този миг ужасен
отворих аз очи,
образ тъй прекрасен
пред мене се роди.
Всичко сън било е,
някакъв кошмар,
вече страшно не е
щом имам този дар
ти да си до мене
и денем, и в нощта...
Цялото си време
на теб ще посветя.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Анонимен (Изпрати) |
Добре! (2014 07 24) |
Дам, вече се чувствам предупреден :D |