Стихчета

Разложен

Тялото ми стана каша сива,
изгнила плът и кости бели,
плесен всичко туй покрива,
защото любовта ми са отнели.

Сърцето ми е купчина метал,
захвърлена, ръждясваща и крива,
обсипана от бисери печал,
родени от сълзите ми, любима.

Душата ми превърна се във кал,
примесена с боклук и тиня.
Във тебе няма капка жал
и аз калта не мога да измия.



Създадено: 25 Сеп 2012г. Публикувано: 28 Яну 2014г.

Видяно:825
От Блога: "Разложен"

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
MJ
(Изпрати)
...
(2014 12 09)
Анонимус, боли не ами... Може да боли адски много и са много малко индивидите, които могат да удържат на това и независимо колко време ще им отнеме да се изправят и да продължат преродени... Единствения истински изход е само да станеш едно цяло отново и да притежаваш себе си изцяло, за да можеш да ощастливиш някой, който няма да те захвърли в калта, по-близо до собствено удовлетворение и щастие след такова поваляне не знам дали е възможно да се постигне...
Анонимен
(Изпрати)
Доста мрачно
(2014 07 24)
Доста мрачно стихче е това... чак толкова много ли боли?
Намерени резултати: 2