Джу

На тихата сцена лъч светлина
осветява неземно красива жена,
край нея се движат други лица,
за мене обаче тя е сама.

Красива е, някак си нежна, добра.
Не мога да кажа защо е така.
С първия поглед ме тя заслепи
и сърцето ми бедно за нея тупти.

Знам ще ми кажете: Стига пък ти,
не знаеш коя е за това престани
и че не може просто така
аз да се влюбя в тази жена.

Не ще отговоря на тези слова,
за мене единствено важна е тя.
Душата успяла в миг да плени
вече е част от моите мечти.

Някъде в мрака китара звучи,
но аз не отделям моите очи
от сцената тъмна и лъча светлина
осветяващ неземно красива жена.