Стихчета

Слънчеви лъжи

Вървяхме двама в слънчевия ден,
ръка в ръка, усмихнати, щастливи
и ти се беше гушнала до мен
и гледаше ме със очи игриви.

Но както беше слънчево пред нас
във миг небето сякаш се намръщи.
Не беше то, ти тръгна си от раз
и аз прибрах се сам във къщи.

Самотен ще се скрия в своята стая
и мрака ще допусна в мен,
за теб през сълзи ще мечтая
през всеки следващ мрачен ден.

А ако нявга слънце се покаже
и ме погали с топлите лъчи,
то по-добре във миг да се откаже,
защото носи в себе си лъжи.



Създадено: 10 Сеп 2012г. Публикувано: 26 Сеп 2012г.

Видяно:981
От Блога: "Слънчеви лъжи"

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Слънчеви лъжи
(2012 09 26)
Охх, какво да кажа!? Този Мишо твори ли твори, страхотна дарба!... Очарователно сърце! :)
Мишеее... стиха ти е мрачно-слънчев, разказваш с няколко щриха промените на душата - светлината и нещастието на всяка душа, да обича и да страда!
Гери
(Изпрати)
:)
(2012 09 26)
Просто нямам думи
Намерени резултати: 2