Личното творчество на
Михаил Стефанов
Не ми се чете за човешките грешки,
не ми говорете за пропуснати срещи,
аз искам единствено сам да стоя
и пред мен да остане само смъртта.
С гордост, без страх да споделя
безспирната болка от любовта,
която в сърцето попадна веднъж
и там си остана след проливния дъжд.
И да разкрия аз пред смъртта
защо плаче жалката моя душа
и как се получи че сърцето ми спря:
виновна за за всичко е само една.
Тя ме съсече, сърцето раздра
с любов ме прониза и не разбра
Но след раната, болката, всички сълзи
любовта ми към нея не се заличи...
Това е причината да чакам аз днес
от смъртта да получа последната вест,
че всичко се свършва и от сега
в гроба ще гния с мъртва душа.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Чакана вест (2012 01 17) |
Ами, за четящия, като в мое лице, е страшно, някой да мисли за смърт.., пък и ако ще да е в стихотворна форма! Но проблема е в това май,че не те познавам!:) |
Михаил Стефанов (Изпрати) |
Re: Албена (2012 01 16) |
Кое да спра да съсипвам, Бени. Двусмислено е това което си написала... |
Албена Латинова (Изпрати) |
Чакана вест (2012 01 13) |
Разбираемо, разяждащото чувство от нараненото сърце, но за Бога, спри да го съсипваш...! |