Огледало

Откривам себе си в огледалото счупено,
образ на милиони парчета разпръснат
и виждам отражение толкова глупаво...
ликът ми е сякаш от всички откъснат.

Във всяко отделно кристално парче
към мене се взира образ измъчен
и няма спокойствие в моето лице...
до края на времето аз съм отлъчен.

Огледалото счупено уж да спася
стъкълцата събирам с голи ръце.
Изкривения образ без смисъл лепя
и няма надежда в моето сърце.

Оставени пръснати всички стъкла
превръщат се сякаш в кристален килим
и аз ще оставя всичко така...
напреде самотни ще продължим.