Личното творчество на
Михаил Стефанов
В отговор на твоите две слова
едничко исках аз да кажа,
после да те гушна в тишина
и отговор да не получа даже.
Но ти се стресна, замълча,
и аз останах с думи в мене.
Това е нашата съдба:
за тези думи няма време.
Моя поглед търси в тъмнината
да срещне твоите две очи
и в тях да види топлината
на чувствата взаимни да струи.
И ето ги, очите ти потайни,
прозореца към твоята душа,
те знаят всички твои тайни,
очите на любимата жена.
Ти искаше да кажеш две слова,
но аз разбрах те даже в тишината
и думите без смисъл са сега
щом гледам през очите ти в душата
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Читател (Изпрати) |
Читател (2011 12 06) |
Това много ми харесва! |