Стена

Забравил ли съм своите обещания?
О не, не съм, но скрил съм ги дълбоко
във моето сърце, сред куп мечтания,
и зид край тях издигнал съм високо.

И още нещо скрил съм зад стената,
тъй трудно беше там да го оставя,
за мен най-ценно то е на земята,
а все опитвам се да го забравя.

И ти си там, едничък образ светъл,
така самотно скрита в тишината,
след тебе всичко се превърна в пепел...
спасението роди се във стената.

Но всеки миг във който съществувам
към теб влекат ме мислите самотни
зад този зид отново да рискувам
сред пепелта да търся твоите устни.