Личното творчество на
Михаил Стефанов
Очите горят, макар водопади,
изпълнени с мъка, от тях да строят.
Не спира и болката от тежките рани,
устни самотни във мрака трептят.
Ръката протягам към сянката бледа,
която остана, щом тръгна си ти,
но тя се разпада без да ме гледа
и не остават от тебе следи.
Това е, изгубих те, няма те вече,
разпадат се бързо общи мечти.
Живота реши да продължиш на далече
и твоята липса във мен се роди.
Пожари бушуват, и студ ме сковава,
ужас и паника, после тъга,
всичко това безпир се повтаря...
самотата разкъсва мойта душа.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Петкова (Изпрати) |
... (2014 04 10) |
"Пожари бушуват, и студ ме сковава, ужас и паника, после тъга, всичко това безпир се повтаря..." |
| Михаил Стефанов (Изпрати) |
Re: Албена (2011 12 20) |
Само на думи, Бени, само на думи. Опре ли се до действие все нещо обърквам... |
| Албена Латинова (Изпрати) |
След раздялата (2011 11 10) |
Ама ти си бил наистина романтичен! |
| Михаил Стефанов (Изпрати) |
И аз благодаря (2011 03 12) |
Благодаря, че сподели своето мнение, надявам се да ти харесат и други мои произведения. |
| Мариана Гогова (Изпрати) |
След раздялата (2011 03 07) |
Благодаря за прекрасното стихотворение и пожелание до нови срещи |
| Михаил Стефанов (Изпрати) |
Недей съжалява (2011 03 07) |
Макар да знам колко е трудно да забравиш понякога, все пак недей се вкопчва в миналото. Независимо какво ни се случва в живота за наше добро е да съумеем да продължим напред. Пожелавам ти пътя пред теб да ти носи повече радост и щастие... и в този ред на мисли, стихчето което публикувах току що е и за теб... дано ти помогне поне малко! |
| Мариана Гогова (Изпрати) |
След раздялата (2011 03 06) |
Харесва ми много, защото съм го изстрадала. |