Личното творчество на
Михаил Стефанов
Приказен герой се пред тебе изправя
и гледа те нежно със своите очи.
На лицето му тихо усмивка изгрява
и следните думи ти нежно шепти:
"Аз се отказах от своята роля
на приказен принц със огромна страна,
днес съм дошъл, за да те моля,
за твоята красива и нежна ръка"
А ти го поглеждаш, надменно, жестоко,
в очите му тъмни своя поглед заби.
Но вместо да порежеш крилете любовни,
усещаш как нежно гласът ти шепти:
"За мен се отказваш от своята роля,
от богатства прекрасни и много жени?
Не ти, ами аз, днес ще помоля
и не за ръка а за твоите очи."
Усмихна се принца, с очи я прониза
а после пое нежно ръката в ръка.
Тръгна със нея, по стълбите слиза,
а долу ги чака цяла тълпа.
За чудо и приказ сватба се вдигна,
принцесата чудна с прекрасни цветя.
Сред викове шумни принца намигна
и нежно целуна своята жена.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ (2012 01 08) |
В стиха е много истинско, можеш да го усетиш! :) *В действителност, любовта да се изразява във всичките и форми е почти невъзможно, за жалост! Затова заглавието е написано точно: ПРИКАЗЕН, А НЕ РЕАЛЕН ГЕРОЙ!* |