Защо

Защо тъгата във очите
дава повод на устите
хули тежки да изричат
край любовен да предричат?

Защо когато нужда имам
човек до мене да проклинам
все оказва се накрая
че аз театър пак играя?

Защо любов от мен безкрайна
блика толкова потайна,
че даже ти до мен стоеше
а не усети как строеше?

Защо съдбата ме проклина
да виждам в тебе своята зима?
Защо да трябва да мечтая,
когато искам да играя?

Къде остават моите вечни
копнежи и мечти човечни?
Кой нанесе тази рана
в моята душа раздрана?

И защо във крайна сметка
твоя поглед пак не светна?
Щом показах любовта си
ти попари я в смеха си.