Свещен ден

Стоя и гледам аз звездите,
нощта е сякаш ясен ден
щом пред мене са очите
и чувам шепнещ глас смутен.

Но спомен е това измамен,
затворен в бъдещия ден,
за който ти и аз мечтаем
и искаме да е свещен.

И въпреки че във живота
един от друг ще сме далеч,
това което ни сближава
не ще остане само реч.

А аз ти шепна във ухото
макар невидима да си:
На изгрева във заревото
те виждам в своите мечти.