Стихчета

Призрак

Във мрака някой се протяга...
ръка прозрачна във нощта...
Проблясък нежен и придава
призрачност и красота.

Но трепва въздуха за кратко,
видението, като дим,
изчезва, но остава сладко
ухание на карамфил.

Спомен тъжно се възражда:
жена, стояща тук до мен,
сълзи в очите и се раждат,
а аз - мъртвешки вкочанен.

Цветя прекрасни ми поднася,
цветя със чудна миризма.
Уханието им се разнася
сред мрака тъжен на нощта.

И всяка вечер се повтаря:
ръка прозрачна и цветя,
уханието се разнася
сред спомена ми за смъртта.



Създадено: 23.02.09г. Публикувано: 24.02.09г.
Видяно:167
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Намерени резултати: 0