Личното творчество на
Михаил Стефанов
Той открадна твоето време,
той натрапи ти страха,
затуй сега не си до мене
навън докат вали снега.
Застанал тихо на вратата
ти искаш да играеш вън.
Излезеш ли, след теб вината
ще следва те дори в съня.
Дори след време, след години,
когато бъдеш вече мъж,
ще помниш тези мой рими,
ще плачещ тихо за снегът.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|