Личното творчество на
Михаил Стефанов
Недей да забравяш за вечните страсти,
родени в безкрая на тази лъжа,
че ще преминем през спънки ужасни,
за да спасиме с теб любовта.
Ти се предаде, на първата крачка
спря и отказа да тръгнеш със мен.
Сякаш ненужна бях аз играчка,
ти ме захвърли силно смутен.
Аз се обърнах и почнах да плача,
видял че молбите без смисъл са веч.
Ти бе решила, и сам аз нататък
закрачих безславно от теб надалеч.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Ненужен (2011 11 17) |
Усещането е много тежко и мъчително, когато те зачеркнат от живота си с лека ръка! |