Личното творчество на
Михаил Стефанов
Тъжен, мрачен, уморен
очаквам своята съдба.
Защо ли бях така студен,
не ти показах любовта.
Ти нужда имаше от мене,
аз живеех зарад теб,
но бях забравил че след време
ще забравиш тоз обет.
В мен се врече преди време,
в мен и моето сърце.
Аз поех голямо бреме.
С любов гореща ме закле.
Аз ти дадох всичко свое,
отне ми моята топлина.
Оставих ти сърцето мое
а с него дадох любовта.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|