Плен

В далечен град, във замък черен,
живее тайно там жена.
Пазач на самотата му най-верен,
мрачна негова съдба.

Решил да бяга той поглежда,
видял я да стой сама.
Сърцето бавно го повежда
с оковите на любовта.

Не го държи във плен жената
плени го тъжната душа.
Не е виновна и съдбата,
че в него влюби се и тя.