Личното творчество на
Михаил Стефанов
Една целувка там във мрака,
а после тръгна си от мен.
Душа и ум във мен се сляха,
останах влюбен и смутен.
Почнах да те търся по земята,
да моля аз за миг поне
да срещна тебе, а пък съдбата
да бъде благосклонна с мен.
Уви, аз още търся тази,
която мен с любов дари
и там с целувката във мрака
душата моя тя плени.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Антония (Изпрати) |
Целувка (2014 06 14) |
много е добро и красиво... |