Личното творчество на
Михаил Стефанов
В далечен град мъгла се спуска,
ковчег потъва в гроб студен.
Душата тялото напуска,
не ще те видя пак до мен.
Вятър вее из листата
и навява там тъга,
сякаш шепне на цветята:
"Победи ни пак смъртта"
И облян във сълзи тежки,
споменът във мен мълви.
Ще поправя всички грешки,
само се при мен върни.
Аз до гроба ще остана,
за да чакам любовта,
макар със тебе закопана
да се върне от смъртта.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|