Личното творчество на
Михаил Стефанов
Сърцето ти нежно спря да тупти,
душата ти в рая отиде.
А моите очи, пълни с сълзи,
те гледаха как си отиваш.
Не искам без тебе аз да живея,
не искам да бъда аз сам,
но как да те стигна, как да намеря
пътя към рая не знам.
От тук ли да мина, през тази врата,
която към улица води.
Дали да опитам и друга съдба,
или на Бог да се молим.
Когато очаквах, че няма аз вече
да срещна пак любовта,
сърцето ми тупна и после замлъкна...
към теб ме поведе смъртта.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|