Сънят

И пак във сън потъвам тъжен,
сънувам те във мрачен ден,
как зов надаваш ти протяжен
към моя тъмен гроб студен.

А там край него аз витая,
вселил се в вятъра студен,
не искащ да отида в рая
ако ти не си до мен.

Сънят прекъснат е от тебе.
Събуждаш ме със вик смутен.
Минало е много време,
а ти си още тук до мен.