Личното творчество на
Михаил Стефанов
Мълчиш си ти, а аз мечтая
да чуя твоя глас свещен.
Далеч да ме откара във безкрая
и от тебе да съм аз спасен.
Но звук дори не чувам вече,
не искаш да говориш с мен.
Какво ти сторих, че отрече
това, което имаш с мен?
Отново търся твоите устни,
замлъкнали за мен сега.
Сълзи в очите ми напират мътни.
Да бе отнела те смъртта!
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Мълчание (2011 11 28) |
Ужасно огорчение в тези стихове е пропито. Без капка съмнение. Браво, Мише! Силно стихче само по себе си, бликнало от добрия му автор! |