Личното творчество на
Михаил Стефанов
Когато слънцето залезе
и за сън настъпи час
сърцето ми за теб милее,
сълзите стичат се без глас.
През нощта луната грее,
аз опитвам да заспя,
но не искам и не смея,
във съня да не умра.
А когато аз отплавам
в океана на съня,
аз те тебе пак сънувам
и мечтая за деня.
Но когато слънце грее
и настъпил е денят,
и сърцето ще изтлее,
и ще искам да умра.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Нощ (2011 11 28) |
Ах, любов, любов! Какво ли е да виждаш само един образ в сърцето, съзнанието и душата си и да изпадаш в немилост! Жалко е когато страдаме незаслужено и неукротимо! Тц, тц... |