Оставен

Далеч от мен стоиш и пак
оставам сам, без твоите устни.
И сякаш аз потъвам сам,
а идват ми и мисли мръсни.

Избягваш погледа ми сякаш
не искаш аз да видя любовта
в очите скрита, и загатваш,
че спомен ще е пак това.

А аз ли искам твърде много?
Една целувка във нощта,
а не да казваш днеска сбогом
оставяйки ме пред смъртта!