Спомен

На улицата те видях със друг
и в миналото върнах се тогава,
когато с мен вървеше тук
прегърнати към светофара.

А толкова отдавна беше всичко,
далеч в отминалите дни,
когато още си цъфтеше всичко,
сега земята сняг покри.

Тогава слънце грееше в косата,
така красива беше ти,
сега я вятър вее из мъглата,
но той не ще те загрози.

Във спомените толкоз ярки
стоиш до крушово дърво
сега покрито с много шарки
и не е сякаш живо то.

И къщата в която бяхме двама,
където най-щастливи дни
отминаха и те в забрава
а къщата си там стой.

Но само споменът за мен остана,
ти мен не помниш, а дали
нарочно ме остави и подмина,
защото във душата ти гори?

echo