Дърво

Едно дърво сред пустош черна
самотно се изправя там.
Тъжно над бездънна бездна
корона е навело то.

Единствено сред таз пустиня
пред вятър, суша и слана
издига своята върлина,
не се оставя на смъртта.

В дървото спомен за гората
поражда се за сетен път...
Но тя изчезна след войната.
Остана там самотен дъб.

На пролет лист му зеленее,
през лятото разцъфва цвят,
есен плодове презрели,
зиме с голия клонак.

Но идва време, там на края,
във бездната да падне то,
загубило отдавна вяра
да види в близост пак дърво.